Пасивна къща е сграда, която е едновременно  здравословна, комфортна, енергийно ефективна и икономически достъпна. Създадена като стандарт от немския институт ” Пасивна къща “, Дармщадт,  днес концепцията има широко приложение в практиката и се е доказала във всички климатични зони и за всякакъв вид сгради.

Какво е особеното при пасивната къща?

Пасивните къщи ефективно оползотворяват топлината от слънцето и  от вътрешните топлинни източници – хора и електроуреди, като по този начин отпада необходимостта  от използването на конвенционална отоплителна система. Tака се постига над 75% икономия на енергия за отопление и охлаждане в сравнение с действащите нормативи.  През топлите месеци пасивните къщи прилагат пасивно охлаждане, чрез засенчване и нощна вентилация.

Пасивните къщи са здравословни, защото гарантират добро качество на вътрешния въздух. При качественото строителство дори и на стандартни сгради притокът на пресен въздух през пукнатини, фуги и дограми е силно ограничен, поради което се препоръчва редовно проветряване чрез отваряне на прозорците.

Това води до дискомфорт от теченията и огромни загуби на енергия. При Пасивните къщи вентилационната система осигурява постоянен приток на свеж въздух на много ниски скорости и без неприятни течения, като  оползотворява топлината на изхвърляния въздух чрез високо ефективен рекуператор.

Пасивните къщи са ценени заради комфорта, които предлагат. Вътрешните  повърхности запазват почти същата температура като на вътрешния въздух дори и при екстремни климатични условия. Подходящите прозорци с трислоен стъклопакет и качествената сградна обвивка от добре изолирани стени, под и покрив, запазват желаната топлина вътре в къщата през зимата, а нежеланата горещина – вън от нея през лятото.

Оскъпяването за строителство на пасивна къща варира между 5 и 15 % в зависимост от проекта. Инвестицията се изплаща за около 10 години от спестената енергия, като комфорта не може да бъде оценен с икономически показатели.

Основните критерии за постигане на стандарта „Пасивна къща“ са :

  1. Необходимата енергия за отопление не трябва да надвишава 15 kWh на квадратен метър за година. (Qmax,heat  ≤ 15 kWh/(m²a))
  2. Общото потребление на първична енергия за отопление, вентилация, топла вода, домакински електроуреди и осветление не трябва да надхвърлят 120 kWh на квадратен метър за година (≤ 120 kWh/(m²a))
  3. Сградата трябва да е въздухоплътна – да не допуска преминаване на въздух през пукнатини, процепи и отвори повече 60 % от вътрешния обем на въздуха за един час при налягане 50 Ра. Въздухоплътността се удостоверчва с тест  ( blower door test) с мощни вентилатори, които нагнетяват вътрешния въздух. Измерената стойност трябва да бъде ≤ 0.6 h-1 (стремеж към по-ниски стойности!)

 

Тези основни критерии се изчисляват със специален софтуер, разработен от Passive House Institute (PHI), (Институт “Пасивна къща”) Darmstadt, Germany, автор на концепцията за „Пасивната сграда“, след дълги изследвания и наблюдения на реално построени обекти.

Много важни в проекта се оказват ориентацията на сградата, формата и обема й, разположението и големината на прозорците. Тук важен е опитът на проектантите. Други важни елементи за постигане на горната концепция са:

    • Много добра, непрекъсната топлоизолационна обвивка на сградата. Обикновено е необходима топлоизолация между 20 и 30 см. в зависимост от вида на сградата и климатичните фактори. За сравнение според нормите в момента се полагат между 8 и 12 см. топлоизолация.
    • Топлинните мостове възникват навсякъде, където е нарушена топлоизолационната обвивка на сградата – при балкони, покриви, при смяна на материали, при монтирането на прозорците. Те са местата,  през  които би могла да излезе топлина през конструкцията на сградата. Стандартът ограничава до минимум топлинните мостове. Това се постига с внимателно и детайлно проектиране. Ако все пак се налага от конструктивни съображения да се допусне термомост, той се изчислява  внимателно и се добавя към общите сметки, за да бъде компенсиран по друг начин.
    • Основен елемент е вентилационната система с изпозване на отпадната топлина от изхвърляния въздух – така наречената вентилация с рекуперация. Принципът е, че преди да се изхвърли топлия въздух от къщата минава през рекуператор, в който се отнема топлината му и се предава на входящия пресен въздух. Днес вече има рекуператори, които могат да уловят до 92 % от топлината на изхвърляние въздух. Въздухът се подава на ниски скорости и не предизвиква течения. Вентилационната система може да бъде спирана, за да се използва естествена вентилация през прозорците, когато това е подходящо.
    • Максимално добри прозорци – в зависимост от климатичната зона се избират съответните коефициенти за топлопреминаване на рамката и стъклопакета. Най-често за България се използват прозорци с общ коефициент на топлопреминаване по-малък от 0,8 W/m²K (троен стъклопакет с две нискоемисионни стъкла). Важно е да се отчете и светлопропускливостта на стъклопакета- коефициент на слънчеви печалби g ≥ 50% – 55%, за да се осигури оптималното използване на слънчевата енергия.
    • Както споменахме по-горе, въздухоплътността на сградата е основен критерий. В проекта се определя въздухоплътния слой. При изпълнението всички преминавания през въздухоплътния слой трябва внимателно да се обработят, за да не допускат течове.

Стандартът „Пасивна къща“ е гъвкава концепция, която може да се използва  при проектирането на всякакъв вид сгради – офиси, банки, жилищни сгради, дори супермаркети и църкви. Особено подходяща е за сгради със събиране на хора като детски градини, училища и т.н.

Собствениците на сгради, давани под наем,  предпочитат стандарта „Пасивна сграда“, защото той гарантира минимални разходи за експлоатация и така и собствениците и наемателите са спокойни, че разходите ще могат да бъдат обслужвани.

В много държави стандартът е задължителен за всички общински сгради и социални жилища.

Да , за всички климатични зони критериите на стандарта са едни и същи и са базирани на способността на сградата да се отопля чрез подавания въздух.

За различните сгради  в различните  климатити, обаче,  това се постига по различен начин. Например Пасивна сграда в Дания би се нуждаела от повече топлоизолация от сграда в  Южна Италия, където дори може да се наложи да се премахне част от топлоизолацията към земята.

Всички знаем, че след подмяната на дограмата на старите ни апартаменти с нова по-качествена и по-въздухоплътна дограма, се появява мухъл. Налага се постоянно проветряване на помещенията чрез отваряне на прозорци и създаване на течение, което представлява загуба на топлина и дискомфорт. При съвременното строителство, дори за непасивни сгради, се препоръчва вентилационна система, която да осигури необходимото качество на въздуха и комфорт.

При Пасивните сгради се използва вентилационна система, която подменя целия обем въздух в сградата за период от 1 до 4 часа. Свежият въздух предварително се филтрира, като по този начин се ограничава навлизането на полени или твърди прахови частици от замърсители на външния въздух. След това той се подава в рекуператор, където се затопля, без да се среща от топлината, отнета от въздуха, който се изхвърля от помещенията. Така затоплен въздуха се подава високо в помещенията през струйни дюзи, плъзга се по тавана и равномерно се разпространява в помещението при скорости, които са едва забележими и не създават течения и дискомфорт. Оттам през решетки и отвори под или над вратите се прехвърля през коридорите към  баните и кухните, откъдето се изсмуква и през рекуператора (където отдава от 75%  до 90% от топлината си) се изхвърля навън.

Вентилационната система в пасивната къща е система за подаване на свеж въздух, а не климатична система, която рециркулира вътрешния въздух. Бактериалният растеж е проблем само в слабо поддържаните рециркулиращи въздушни системи, но не и на този вид вентилация.

Шумовете на вентилатора и вентила почти напълно се елиминират от мерки за контрол на звука, като монтиране на заглушители, ниска скорост на въздуха и акустична облицовка на въздуховодите.

Въздухът се подава при скорости, които са едва забележими и не създават течения и дискомфорт.

Не, не е. Материалите в пасивната къща са същите като качествените материали в конвенционалното строителство.

Вентилационната система е лесна за употреба и лесна за управление –  с по-малко контроли, отколкото обикновената телевизия. Технологията е толкова проста, че няма нужда да наемате някой, който да извършва подмяната на въздушния филтър всяка година – можете да го направите сами.